автор: Omaia

В градините на моята душа
цъфтят цветя уханно свежи.
Под листопад от рози,във листак,
се къпе нежната надежда.

Потоците прохлаждащи весден
дъха на лятото отпиват.
Лъкатят в бряг от спомен позлатен
и златото от пясъка отмиват.

Дъбравите на моята душа
струят с коси в дъждовни мрежи.
И от шума на дъбови листа
дъждят най-тайнствени шептежи.

Морета плискат се.Пленени те
в корито от небе заспиват.
Томително въздиша континент.
Талази сребърни увива

за космоса на моята душа.
Въздъх божествен се разлива.
Ръмят звезди в разнежения шар.
Разискрят ме.И...Пак съм жива!