автор: Celena

Красотата убиваш с ръцете си
и не можеш, човеко, да спреш.
Ти го знаеш и мамиш сърцето си,
алчността си наричаш “копнеж”.

Съвестта си оставяш безмълвна
пред огромния, смъртния грях -
че омразата в тебе е будна,
а красивото – купчина прах.

Любовта си превръщаш във стока
и продаваш, продаваш навред...
Без да имаш ни цел, ни посока,
изминаваш сам пътя приет.

Но ще има ден, знай, че ще има,
прероден, ще посрещнеш света
и във най-най-студената зима
ще е топло във твойта душа.