Гибелно крехка, неземно прекрасна
слаба фиданка засях в своя двор.
Бе просто семка, но бързо порасна
и се превърна в мъничък бор.
С гордост посрещна той първата зима -
беше студено, но пак устоя.
Беше уж само фиданка ранима,
а се оказа със силна душа.
Бори се смело със зимните хали,
бори се с времето и със смъртта,
но ще се справи ли сам, ах, едва ли,
с някой безбожник с секира в ръка ?
И ще се спре ли ръката жестока
пред красотата на младия бор,
или ще стане той Коледна стока -
просто украса на лъскав затвор?!