***
Слънцето бавно потъва в залеза.
Сградите почерняват,
А лампите литват в тъмното.
***
Преследваш ме.
А аз се крия.
Потъвам в дълбините н а съзнанието.
Но пак ме откриваш.
Ти си страшна сянка без сетива,
Бягам, крия се, потъвам
И пак се връщам.
Ти си моята тъмна страна.
Но дали аз съм светлата?
Епитаф
Червена китна молоха
Откъсната в Алпите,
Изтля от мъка по родината.
***
Синя катерушка
Оплискана във дъжд.
Дървото й се кланя до земя,
А пейката ревниво мълчи.
***
Облаците се гонят с вятъра.
Слънцето ги целува
И те се изчервяват.