автор: Teoman

Във селОту съм утскору, пък и имам и фасон -
можи град да ме е чукал, ама ни ма й ритал кон.
На кафе съ барнъх дъ утидъ, капелътъ си килнах над ухоту
до хоримага кулилоту ,бръм-бръм, зъкара мъ гуркоту.
Кафе указа съ чи няма в хоримага, сирвират саму биръ и ракия
и мъжовете селски пият там, от изгрев слънце чак до икиндия.
А момите, гурките, с мутиката на раму
пу цял ден са на къра, ква орисия саму!
Съ разгневих ут тъз нисправидливуст,чи тез красавици те другу заслужват.
"Не на копанта!"- да викнат, да са дукарат и са забавляват.
Пиперъ и думатите шъ скърша и в дворъ прегулям
за веселби и буйни танци утваря са мегдан.
А под новия сайван шъ утворя ристуран.
Пет, шест маси кату сложъ
от зестръта ми вилици и ножъ,
съ чудя свещи дЪли да запаля
/ей,тъй на, за идната румантичнуст/
ма мъ е страх синоту дън пудпаля.
Във ристурантъ новите си дружки ще пуканя
кафе да пийми, вину със лъзаня
и вместу ревът на пияни селяндури
ще им пея нъ ухо класически путпури.

Мулби за сирвитьори приимам спешну днес,
мий офисът утворен от осем сутрин докъм шес!