автор: penkastefanova

Никой не пише моето име по пясъка.
В ничий сън не нахлува гнетът на очите ми.
Няма сянка на моята сянка компасът.
И в гръдта ми отляво- нищо значително.

Секна оня разкошен порой на косите ми,
спрял в ръцете ти. Смуглата жажда сподавена.
Няма помен от крехката сламка спасителна.
От тогава все по- неспасяемо давя се.

Нищо друго. Дори плитчините са ничии.
Чужди сънища не тревожи на очите ми блясъка.
И компасът на моята сянка съвсем лаконично
пише своето име на съня ми по пясъка.