автор: milcho

20-та авантюра

Моите стихове написани тъй късно,
че надали ще ме вредят с поетите.
Май тоя Милчо от трамвай е блъснат,
къде се бута между нас заклетите!

На тая възраст повече прилича му,
да съчинява някой некролог,
отколкото да срича за величия.
Нескромност. Да те пази Бог.

Но, как да се отвърна, слово-мания,
обзе ме в края на човешкия ми век.
Не за награди или за издания,
изричам и се вричам. А в Човек!

Във него е и моята надежда,
за всичко той бил мяра, то се знай,
Надежда! Да, надеждата поглежда
през мен. И няма край,
Да няма, Край!


26.10.2007 Ораниенбург