автор: dobria

Днес още ме боли...
Какво,не питай.
Сякаш канара,скали
аз нося на плещите.

Сякаш съм понел света,
на гръб го нося.
Уж няма нищо,през нощта-
безброй въпроси.

Ден минава,идва друг,
и пак отнаво.
Нищо ме не радва тук,
нищо,честно слово.

Пак,наново куп беди,
нечакани,големи-
стискат моите гърди,
почивки нема.

Ден след ден.И днес вървят,
така нещата.
Крача аз по своя път,
проклел съдбата...