автор: zinka

Леглото ни отново е запълнено.
Помърква котаракът между нас.
И всичко вече трябва да е сбъднато,
и нищо вече няма да е фарс.

Ръката ти във мрака търси моята,
като в добрите стари времена.
Безценен дар е тази нощ покоят ми…
Назад ! Назад, невернице сълза !

Но нейната мелодия потрепнала
изпълва ме и тихо стена аз.
„За кучето и котето- прошепваш ми-
и никакви тревоги между нас!”

А в стаята ухаят неприбраните
От снощи куп букети билков чай,
донесли аромата на поляните
на безвъзвратно миналия Май.

Отивай си , неканена мелодио!
Ноември е- на вън снежец вали.
Семеен празник наближава - Коледа!
Вали… вали…В душата ми вали…