автор: go4o

Изтрещяване. И безумие. Винаги ще ни преследват. Без тях светът става кух и скучен. Или може би скух и кучен. Поне така си мислех, докато вървях по пътя за работа.
О, не е голяма работа, въобще не си мислете така. Всъщност въобще нямаше да работя, ако не трябваше. Думата „трябва” е извънредно мръсна дума. Трябва да я забранят. Ебати паразита! Как се лепна. Трябва да се забрани трябва, защото трябва. Абе премахнем ли я от речника си, сигурно светът ще стане по-добро място за живеене. Та на път за работа не ми беше особено забавно. Там беше още по-тъпо. Бях с последни пари и на обяд гледах да мина тънко, с някаква мизерна принцеса с кайма. После, като се прибрах, трябваше да пиша поръчково есе, за кинти. То аз го бях почнал миналата вечер, сега го довършвах. Написах го и го пратих по мейла. Добре, че измислиха мейлите, за да не трябва да се разкарвам за всеки текст. После дойде петъка. В работа беше леко. Но не стигнах далеко. А само до вкъщи. Четох, гледах филм, пих бира и в леглото. Не, не беше така. Грешка. Чатих едновременно с Криси, Мария и Иван, а те постоянно ми пращаха и разни клипчета и щях да лудна. После Иван дойде да пием бира. Пихме, после той си тръгна, или пък отиде на работа,не помня. Съботата исках да мине по-разнообразно и поканих Криси, Мария, Иван и Кофата вкъщи. Слушахме музика и пиехме. Беше забавно. Безумието витаеше във въздуха. Всичкси пушеха, без мене, а бяхме в моята стая. Много съм либерален, нали? После Иван отиде на работа, а момичетата си тръгнаха. Ние с Кофата отидохме за бира. Дадох си последните, та по-голямата част той я плати. По-късно Иван се върна от нощната си смяна, а Кофа си тръгна. Пълна размяна. С Иван решихме да идем до тях, за разнообразие. По пътя той купи бира. В тях ядохме, пихме и се наковахме. А на другия ден в 12.00 часа трябваше да нося някакъв багаж на майка ми. На сутринта се събудих към 11.30. Телефонът ми звънна. Беше майка ми. „Идвам, идвам!” – казах бодро, но тя каза, че ще вземе такси. Тръшнах се обратно и спах до два и петнайсет. Иван също. Станахме и отидохме в кухнята. Там беше брат му. Каза, че много спим. Бях изтрещял махмурлия, а на всички ни се пиеше. Иван спонсорира трите бири, а аз отидох да ги взема. Или не – май първо двамата братя отидоха заедно, а после аз – сам, защото два пъти пихме. Та аз като отидох беше много яко – щот бях затоплен от махмурлука, а навън беше приятно хладно, чувствах се лек, без никакви собствени пари в джоба. Нямаше Астика и се върнах с Болярки. Седяхме в кухнята и зяпахме някакъв филм. Беше много сериозен филм – за някакъв лекар. Ама направо щеше да се пръсне от сериозност и скованост. На нас обаче всичко ни беше забавно, беше ни обхванала енергията на безумието. По едно време получих есемес, че мога да отида да си взема парите за есето. Отново щях да напълня джоба! Иван тръгна на работа, а аз взех назаем колелото на брат му, за да ида за кинтите. Колко ми беше яко! Карахме известно време с Иван, после той зави към работа. Той е луд да работи и в неделя. Аз си пуснах музика и отпраших към офиса. Там едно любезно момиче ми плати. Поговорихме си, после тръгнах на обратно. Симеон тъкмо отиваше за бира, та се засякохме пред супермаркета. Черпих го една бира. После дойде Юли с жена си. Ухилих му се. Той мислеше, че много съм пил, та съм си лепнал тая усмивка, ама аз всеки път като го видя ми става смешно. Юли вкарва свой вид безумие, граничещо с тъпоумие, ама е свежарка. Приятелката му напазарува от супермаркета и си тръгнаха. Ние със Симо допихме бирите и също си тръгнахме. Така и не си намерих хора за концерта довечера в „Строежа”, така че трябваше да се доразмазвам в нас. Вече много ми се спеше и си легнах. Щем не щем, накрая завършваме със сън. Затова нека използваме останалото време да потрещим и побеснеем малко.

* * *
Опитах се да спра, но не мога, немоганемоганемоганемога. Всичко наоколо ври и кипи, като от песента на Рага уан. Седя в службата и продавам книги. Някакви работници пред входа ремонтират. Сега е скучно. Но пък последния клиент беше много досаден и ми наду главата. Добър човек беше, интересуваше се от качествена литература, но поседя повече, отколкото бе необходимо. Пуснах си музичка и ми стана приятно. Като ми мине махмурлукът винаги се чувствам енергичен и приповдигнат. Много ми се свири на барабани. Винаги ми се свири в неподходящ момент, когато съм си далече от вкъщи и барабаните. „Дал бог дърво”. Майтап. Стомахът ми се бунтува срещу съдържанието си.