автор: oberonus

Отровена прелест от устни
На роза от черен сонет
Потича по нежните пръсти
Отронена тъкан от лед.
Полепнали устни от прелест,
Разлята небрежно по теб,
Откъсват копринени клетки
На гроба на твоя поет.
Засъхнала прелест по тебе
Оставя некачествен грим
От сълзи на счупени перли,
Пролети от леден вампир.

Любовта ми бе меса вечерна,
Излята в поднесен от прелест потир.