Слушай ме добре, човече!
Писна ми от теб!Късаш ми нервите всеки Божи ден!
Откъде се пръкна толкова зла сила в тебе, бе!?И защо не я използваш за нещо по-добро от това да ме ядосваш!Ти изобщо знаеш ли какво искаш?Как става така, че постоянно променяш мнението си за всичко?Сега казваш нещо и след пет минути ме пращаш в седма глуха, забравил за какво иде реч.
Всеки ден ми сервираш нещо ново.Трябва да започна да си водя дневник.Ако го публикувам ще стана най-богатия човек на света.Да не говорим колко ще спечелиш и ти.Ще станеш световно известен.
Но посмъртно.
Когато учените разберат за теб, ще те заплюят за опитно зайче.Като умреш, ще вземат мозъка ти, ще го нарежат на парчета и ще те обявят за грешка на природата, а на мен ще ми отпуснат пожизнена пенсия за наааай-изстрадалото същество на земята.Известни журналисти, психолози, социолози, може би и Ози ще вземат горещи интервюта от мен.Милиони хора ще ме гледат по телевизията и ще цъкат с език.Ще бършат насълзени очи и ще се съгласяват с мен.
А ти си ... ти си...
Ти си добре облечен, излъскан като бръснарски каиш.От два километра вониш на парфюм.Като манекен си от престижна модна къща, ама отвътре си гнила хралупа.Червеи те ядат.До мозъка ти са стигнали.Ти самият не се траеш, но очакваш от другите да те уважават.Как пък не!
Сега, като се замисля, може и паметник да ми издигнат.Паметник на незнайния служител, живял в неравна битка с теб, Шефе!