автор: pin4e

Дошла си. Влез. (Аман от теб, Любов!)
(Кого ли не съм пускала във къщи…)
По дяволите! Пила съм и с Бог.
(И той - от теб - изглеждаше побъркан.)
Сега ти връщам - с твоята усмивка.
(юмрукът ми се свива инстиктивно)
Диванът ми е нов. Къде отиваш?!
Направо в спалнята, Любов... И ти ли?
Добре де, разкажи. Седни. Ще слушам.
Познаваш ме. Търпя.( пунтирам Господ)
Не мигай като пън. У нас се пуши.
(Добре ми е като постъпваш лошо.)
Да почнем с винце...?(все така се почва)
Мезенце леко. Весели сладкиши.
Нахални свещи - да подгреят почвата.
Наивни устни... Вулканично дишане...
На екс ли гълташ? Явно ти е тежко.
(Омръзна ми да бъда все щастливата!)
Ревеш ли? Да отида до аптеката?!...
Но мисля, че е по-добре да пием.
Изглежда бялото… е доста лекичко.
Отварям от червеното. (Престижно.)
Вкусът му е порочен като тебе.
(Най-сляпа бях, когато съм те виждала.)
Наздраве! Извинявай, че говоря.
Не си дошла у нас - за да ме слушаш.
(Луната - тази нощ - самата скромност!
Но вятърът ревнив… ще я потурчи.)
Да страдам?! Уф! Млъкни, че си банална.
„Боли-и…” „Вали-и-и…” Въобще не съм от тия.
Видях една звезда, докато падах.
Удави се в морето.
(Не й мина.)
За теб съм взела ром. (и луд коняк)
В кръвта ти ще се мерят равностойно.
Спокойно ми е с теб.
(като със брат)

Любов, и ти ухаеш на
покойник.