Оплетени
в безпощадието на ежедневието,
уморени от сивотата
на повехналите ни мечти,
ослепяли
от голословието и упадъка,
осиротяли след
хилядите смърти,
изгубени сред
безчувствена добродетел,
неполучили ни залък
от Божия покой,
незабележими и
избледняващи
в своят собствен живот,
полудяли от
дивото хоро на егоизма,
трупайки
мъртви дни и нощи,
погребвайки времето
дълбоко в проядените си сърца.....
.....имаме право на един миг,
на едно аз и ти,на една искра...
...сред този безкраен пожар
наречен...самота.