Може би не мога
вече да обичам,
но, че мога да се влюбя
чрез теб се убедих.
Наистина във себе си
продължавам да отричам,
че чувствата в сърцето си
все още не убих.
А защо ли трябва
пак като преди
да се паля лесно
от поглед на очи.
Очи, които тайно
в мене се заглеждат,
и които скришом
в мене се оглеждат.
И ето, аз се влюбих,
въпреки, че съжалявам.
Зная, пак изгубих -
да чувствам продължавам.
Не мога да съм камък
и монахиня да стана.
Заради теб съм пламък
и душата ми пристана.