автор: pasata

Помниш ли, как като слънцето сияеше, когато беше млад,
Продължавай, грей сега, ти, див брилянт, ти – диамант на лудостта,
Сега в очите твои като черни дупки зее погледът,
Продължавай да сияеш, ти – диамант на лудостта,
Ти беше уловен в кръстосания огън на детството и безкрайните звезди,
Брулен на ръба на стоманения бриз,
Хайде, ти – мишена за безбрежен смях, хайде, ти - страннико, ти – легенда и мъченик,
сияй отново сега!

Ти достигна тайната твърде рано, плака и зова луната,
сияй отново сега, ти – диамант на лудостта,
стряскан от сенките в нощта и разобличен на безмилостната светлина,
продължавай да грееш, ти – див брилянт, диамант на лудостта,
тъй, ти изхаби своя поздрав навред и безцелно раздаде своето гостоприемство,
яздейки стоманения бриз,
хайде, сега, продължавай, ти - вдъхновеният бунтар, ти – пророкът с видения,
хайде, продължавай, ти – рисуващият, ти – свирещият, ти – затворникът,
сияй сега!

Никой не знае къде си, колко ли близо, колко – далеч,
сияй, брилянт див, ти – диамант на лудостта,
продължавай да градиш своя свят – ред след ред в безкрайността, там към теб ще се присъединя,
продължавай да сияеш, ти – луд диамант,
и ние ще се сгреем в сянката на вчерашния триумф,
плавайки върху стоманения бриз,
Хайде, ти – малко момче, ти – победител и неудачник,
Хайде, ти – търсач на истината и заблудата,
продължавай да грееш, сияй отново сега!