автор: Merian

Като дете тъгувам за морето,
под кестени,
запалили пожари,
край явори, целуващи небето,
забравили
за смътния си страх,
от зимното разголване
на клоните...
Мъгла се рови
в изпопадалите листи
плете жилетки
за алеите на парка,
гарнирани
с дълбокомислие...
Подритва есен
зрелите шишарки,
които няма да израснат
в борове,
сервира ми любезно
от отварата
от най-горчивите си треволяци,
защото било
за добро...

когато си тъгувам за морето.