автор: mastilo

Любовта ни е с ефект на чутовен скандал,
съседите намалят звука на телевизорите,
лепят вендузи по стените, чашите преливат,
слухтят и ни пият - тоник с боза, кафето е с хел*,
бульон, предозиран с шафран и нагарча.
Както свастиката означава добро на санскрит
(този древен индуистки символ на силата),
ето така плашим онези живи същества,
които закусват с други живи същества.

А дали е плод на въображението ми,
помрачено от дългото въздържание,
но лицето ти от месеци е зад завеса,
по която никнат чудни цветя
с анонимен цвят и материя.
Не завиждам, въздишам, дете.
Лекият ветрец на дъха ми повдига
прожекционното платно и миражите.
Кафяво е, проклинам те, Фата Моргана!

Тук съм, погледни от тази страна на завесата.
Казваш, няма огън. Питам - искаш огън?
Думите жулят като бръснач на сухо.
Дали пресъхна изворът на емоциите,
дали стомахът ми е дъното на Лохнес?
Не съм задъхана плът в потен латекс,
красив есенен хълбок на планина съм.
Не бързам, почивам си. А ти не си
пожелавай да пламна.

Знам, в главата ти бъкат велики идеи,
като пуканки в тенджера без капак.
Не ревнувам, нека лежат зинали,
породистите псета в краката ти.
Има за всички, но моята купа е пълна.
Те ще се пръснат, аз ще остана,
защото сме така неделимо свързани,
както огънят с горещината.


* В арабските страни и Индия примесват ситно мляно кафе с хел (кардамон). Първият път е много гадно. На втория се пристрастяваш.