автор: penkastefanova

Пред един Александър- Неалександър
капитулира безславно крепостта на миражите.
Без стълкновения, без бран, без обсада,
без видими жертви: ни свои, ни вражески.

И напразно присвяткаше на разсъдъка фарът,
и напразно пиукаше на инстинктите морзът:
на сърцето твърдта щом сама се отваря,
собствен вътрешен враг в крепостта на възторзите.

Оттогава- години, години, години…
Александър е стара, престара история.
Но достолепните Александрийски руини
помнят погрома в крепостта на възторзите.