автор: Vesta

Всички казват, че съм много здрава, добре сложена, висока и евтина.
Чувам хората да говорят за мен, че съм мечтата на всяко семейство, а аз всъщност си мисля, че съм чисто и просто само една къща.Имам огромен двор, много дървета, цветя.Слънцето ме огрява отвсякъде.Малката рекичка, която тече недалеч от мен е единственото живо същество наоколо, което не ми създава проблеми.Всички останали искат просто да ме съсипят.
Хората, които ме построиха, се постараха да ме направят идеална и успяха.Затова не разбирам защо по-късно положиха толкова усилия да ме съсипят!
Всяка зима, години наред, димът от камината се стелеше във стаите ми ме опушваше.Не, че нямаше комин.Било по-топло и пък прадедите им правели така!Да, ама тази традиция съсипа всички ни.Аз почернях, погрознях отвътре.Не можех да дишам, както и те самите.Дробовете ни се изпълниха с чернилка и не след дълго, моите собственици се поминаха.
Преди това се постараха да съсипят и основите ми.Посадиха около мен много, ама много дървета.Всяко дърво се бореше за място и лека-полека корените им подкопаха здравия ми цимент и се пъхнаха под мен.Те ме гъделичкаха ден след ден, ядяха бавно темелите ми и сега аз съм нестабилна.
Хората, които ме купиха наскоро бяха много въудешевени и пълни с енергия за промени.
Те започнаха да режат всички дървета.И какво стана?Убиха моите другарчета, но пък ме освободиха от тиранията им.Сега трябва да ме подпълнят пак с цимент, за да не се клатя.
Голям майтап падна, когато решиха да направят арка между две от стаите ми.Те, мъжът и жената, всъщност са големи сладури, ама иначе нищо не разбират от строителство.Пробиха огромна дупка в стената и започнаха да умуват каква да е формата на арката.Стените да са под прав ъгъл?Не, по-добре да са сводести.Не, не, не, по-добре да сложим колони...И така три дни, докато той съвсем случайно не забеляза, че всъщност целият втори етаж, барабар с покрива се крепят именно на разбитата стена.Голяма паника ги нападна.Ами сега?Започна акция по спасяването ми.Как да ме подпрят така, че хем арка да си имат, хем аз да не се сгромолясам.Много им се смях.От време на време ги стрясках като поскърцвах леко с греди и те онемяваха от ужас.Ако имаха парички всичко щеше да е лесно, ама си нямат миличките.Затова се мъчиха само двамцата да ме подпрят с големия дирек
Съжалих ги.Ако искам мога да се срина и да ги убия.За мен е лесно-ще дойдат други и ще ме построят пак, а тия двамата ще помнят цяла вечност какво е да си беден.Само, че не искам да ги наказвам толкова лесно.Ще ги оставя да се мъчат над мен поне няколко месеца.Ако успеят да ме гримират малко може и да ме препродадат даже с печалба.А може и да ме заобичат повече и да останем заедно до дълбоки старини.
Кой знае