автор: timon

В градината - до водоскока и фонтана,
залената трева и топлите цветя
очакват малката сънливка Лена
да се събуди и да ги погали със ръка.

Строени са във чакащи редици,
засветили - в очите им слънца,
Посрещат утрото и песничка запяват,
огрели щедро нашите сърца.

Отваря си очите бавно Лена -
усмихва се, помахва им с ръка.
Облича роклята на сребърни лалета
и стъпките й раждат песента.

По тичинките им прашецът нежно свети,
листенцата - зеленобисерна роса.
Припява им със стъпките си Лена
и пеят и червените, и сините и жълтите цветя.

Във нейната усмивка е животът,
оставил и в зениците цветя,
в косите заиграл е лудо вятър
и детството струи, понесло пролетта.