автор: nona

Защо различна си,кажи?
С какво се различаваш ти?
Как само ти една
вирнала си тъй глава?

Щастлива ли си тук на таз поляна,
когато щастие да носиш си призвана,
щастлива ли си ти самата,
като късането ти за щастие се смята?

Човекът търси в теб надежда,
с надежда в четирите ти листчета се вглежда
и всеки път ти казва на ухо,
че нуждае се от твоето добро.

Пътя верен му показвай,
помагай му да е щаслив
от надежда никой не отказвай,
с надеждата човек е жив!