Да, искам точно там да бръкна!
Да, там – до дъното на дъното.
Да виждам сивото как руква...
Да разнищя до аксони мозъка.
Проникване! Във всеки пролом,
по жилките на уморени пластове...
Разбиване по вертикал – до голо!
И подземните реки, разплакани,
разкъсват тъничката ципа –
спукват прешлени от въглища,
стопяват и смола със гени. Жива...
Докато литнеш извън себе си!
Докато пуснеш струпестия ръб,
забил се мъдро във подноктието.
Докато бликне зажадняла стръв,
изригнала изпод кората сложности...
И топлата сърцевина, разтворена,
да проговори ясно от гръдния ти кош.
Обичаш да мълчиш? Да, вече може!
През целия останал ти живот...