автор: new-born

Докато напиша края
съм забравила как започнах
Превъртам лентата,
проскърцва,
като ръждясалите колела на изоставен влак.
А началото е така загадъчно посивяло,
мержелее се само
проблясва неясно и притиска ума ми.
Протягайки ръката си забравям
средата и края,
стремя се уверено към началото просто.
На безгласните думи,
на топлата стая,
на прегръдките нежни и дъхът на семейство.
И вере няма значение
времето извън мен,
разтварям се в омаята
на детето
играещо с първите си кукли
завинаги във мен...