автор: marteniza

При мен се стичат хората след храма
и също – след среднощни похождения.
За храма се приготвят сутрин рано.
Пристъпват в нови дрехи. Изложение!

В бардаците притичват нощем късно.
Потайна доба. Леко притеснение.
Хем нещо в тях напира, ще ги пръсне.
Хем лафче да си чукнат. Хем падение.

А в кръчмата е друго. Там се смеят
на попа и раздуват подвиг снощен.
Размерите на рибите едреят.
Историите не свършват: още,още!

Не казват само – често сутрин лъжат,
А нощем – изповедно промълвят.
Но знаят си – очите им попържат
недръзването да се изразят.

Не слуша никой ничии съвети –
„от тях ли, бе – от поп; и тая смет!..,
където ходим, щото е прието
в неделя – излияния наред!”

Дори и лаф изваден е за попа.
Така че рядко някой ще се сети:
„Не пренебрегвай казаното щото
не бил безгрешен пратеникът Джети.”