на Минка
Валяло сини минзухари
във дланите на оранжевеещата пръст.
Свещички, хладно парят
пред погледа на още дървения кръст.
Безимените им букети
разстлали са се върху мократа земя.
В калта тъгата свети
със ореола на възтъничките си цветя.
Вали и синьото бледнее.
Тишината го плаква. В своя ням канон
пее, за да ни изпее.
Синьоминзухарено в калта. Като закон.