автор: chocolate

Е, наиграхме се. Сбогом любими.
Ще протегна ръка през масата. Ще те помилвам.
Ти няма да се отдръпнеш.
Дори няма да запалиш цигара със замислен вид -
достатъчно си ме имал, за да разбереш,
че твърдо съм го решила.
Няма да опиташ онзи номер,
с преглътнатите сълзи, нали?
Знаеш - няма да мине.
Понатрупахме си един към друг вините,
много неща пропуснахме да споделим.
В тази стара игра, доста се поувлякохме:
аз пропуснах началото;
ти забрави, че временното има край...
Взаимно се въвлекохме в претенциозни драми,
част от нещата ни убягнаха -
не трябваше да се получи така,
но няма вече какво да се направи.
Лошото е, че част от времето ни избяга.
Лошото е, че и други потърсиха дивидент от това...
И си изпатиха - също като нас.
Обицата на ухото, дано остане,
не бива да губим урока все пак -
когато дойде ред да потърсим началото -
да не би отвово дотук да я докараме.
За обидите - прощавам ти. И над това съм...
Страстите ли бяха по-силни? Казаното ли?..
Като на филм ми е.
Искам да те целуна, но мелодрамите ме отегчават -
нека е трилър, поне в края си.
Просто - играта свърши. Наиграхме се.
Ти запали тази цигара все пак. Днес ще си тръгна аз.
Сбогом любими...
Помъчи се да не ме забравиш -
ще те накажат с друга да ме повториш, в друг вариант.
Но всички болят, еднакво.
Сърцата прокървяват с всеки залез...