автор: triler

…… Понякога раната е само повърхностна и можеш просто да и сложиш лейкопласт… Друг път е по-добре да я откриеш , да я оставиш да диша , за да зарасне по-бързо.
Hot stuff – part 2



Епилепсия от мълчание ! Погубващо желание ! И отчайваща нужда !
Гърчове в предсмъртна агония … на душата . Често пъти си мислех какво остана след теб ? И от кога всъщност започнах да деля живота си на две ? Две празни , кухи и неизразимо дълбоки половини . Постфактум на безумните ми търсения – винаги упорити , често отчаяни и никога немерени…Разтърсвах из основи здравия си разум и точно това бе причината да продължа . Да искам Онзи . Този , когото дори още не съм срещнала , но жестоко припознах в Теб.
И отново ми идва да напиша с едри букви онзи толкова сложен и кратък въпрос : „Защо ? ” Но няма да го направя . Защото аз знам отговора . И на твоето , и на моето „Защо?” Той е просто „Защото”.
Защото така трябва !
Защото така е писано !
Защото на този свят няма нищо случайно !
Всичко е подчинено не толкова на елементарно поведение , колкото на чисто човешка нужда…ама огромна нужда от внимание и …де да знам …различно отношение , специално… !





…… Понякога раната е само повърхностна и можеш просто да и сложиш лейкопласт… Друг път е по-добре да я откриеш , да я оставиш да диша , за да зарасне по-бързо. От време на време можеш да и правиш промивки докато боли с чужди , положителни емоции , но е доказано , че това е само временно облекчение. Правилния начин е да оставиш гнойта и мръсотията да изплуват отгоре. После мястото се зачервява и през теб като стрела минава мисълта , че ето , ето сега вече ще се простиш с някой крайник. Но не е така . След време мястото порозовява и се свива . Зараства !
И за да бъда докрай себе си , ще кажа , че при тази ситуация е задължително да имаш „здрава кръв” и „отлично кръвосъсирване” .Просто задължително…А си мисля , че при хиперчувствителността кръвта е толкова разредена и „ недобра „, че няма начин да зарасне бързо.Целия процес е прекалено бавен и потърпевшия в даден момент спира да му обръща внимание и си набива в главата ,че е свикнал или поне така му се иска да бъде .
Най-лошото от всичко е , когато настъпи онзи момент , в който имаш най-голяма нужда от разбиране от точно определен човек , а човекът липсва …. Просто липсва…Физически е около теб , но не го усещаш. Дори ,мислиш си , познавам ли го? Горната лява половина ! Какво за нея? Ами…. Куха е ! Не твоята - другата за теб . Поне за този миг . Но това , че ти не усещаш нещо , не значи , че не съществува , нали ?
И сега се сещам за хората с изгаряния , които загубват всякаква чувствителност / или развиват болезнена такава при добро зарастване на кожата / . Не усещат полъха , виждат само движението на листата , но вятърът е там . Не усещат топлината от лъчите на слънцето , виждат само блясъка , но и то е там. Просто - там !
А някой беше споменал , може да е приятел , познат или герой от филм или книга – не се сещам вече , че уникалността на човек се състои не в това , че усеща , а в това , че може да си представи какво е усещане! Всъщност , и това сама си го измислих , а исках да напиша друго…
Както и да е ! Та това , според мен , ни разграничава от цялата останала природа и ни прави малки богове …… всеки сам по себе си / лоши тролове или ангелчета / …. Представата , мечтата , илюзията , пълноценното , въображаемо изживяно .Началото на Хаоса и Реда във всеки един от нас . Вътре . Дълбоко . И лесно откриваемо . ….. Нужна е само свобода на емоцията и …мислите.
Като заговорих за природа / като в „10-те най” по BTV / се сетих , че често пъти употребявам едно изречение : „ Всичко е природа” или неговия еквивалент „ Всичко е като в природата”
Особено в човешките взаимоотношения . Те са един от онзи особен вид изтерзани търсения и намирания , които видяни в заобикалящото ни изглеждат банални и добре познати , но видяни като физически или умствен , двукрак диалог ни плашат до смърт . Законът на джунглата . Слабият и Силният . Болният и Кипящият от енергия . По Animal Planet всичко е нормално и в реда на нещата . По CNN – трагедия или сензация /защо „или” – те са еднозначни /.
Този път наистина ще цитирам някой , но не знам кой точно : „Човекът е обществено животно”. Май че беше Далчев !

Само спокойно ! Докато свикнеш с мисълта , с основното правило , което днес всички спазват : „Без излишни емоции „
Как ? Кои ? Защо „излишни , бе хора ? И как така ги спирате ? Нали то е изначалното , първото , необмисленото , непреднамереното и именно заради това искрено ?...... Първото ! ….Първото! Добро ! Или лошо ! Но истинско….
Пак ли ще се лъжем и ще играем театър , подчинен на псевдоморал и идиотски чупки в ханша . Не всичко е купон ! Не е ! И то си личи!..
Разигравам отново нудистки етюд със себе си и избухвам в истеричен смях . Ех , Елена , Елена…….

……..„ Ти , ти , ти , моя любов
Ти , ти ,ти – вечна любов !”

Слушам Васил Найденов ! Успокоява ме!
Много истина ! Е , не точно в това изречение / или пък точно в него / 
Абе , много сложен въпрос Мишок 
Ама и за това ще си поговорим: „Силата на вътрешното преживяно , на практика неизживяно”/
Слагам кавички , защото май-май няма такова нещо като „вътре” и „на практика” . Има истина и тази истина си ТИ ! Ти и всичко твое !Твое ! Не нечие друго а лично , собствено и само твое !
А ако моето „мое” стане твое „мое” – какво по-прекрасно ? 
Две еднакви „моета” стават „наше” а „нашето” – „мое” делено на две . Но защо да го делим ?
По-добре е да си остане „ мое” за всеки един поотделно , а когато се усетим , когато се видим и чуем истински , когато се преживеем ще разберем , че „моето” е „наше” – приятелство , песен , място , време , любов….нашето споделено…