автор: NOVO_v_GLAS

Рид по рид, бродещи, болка преборили,
зид по зид, зора по зора - пепел на борина,
зев по зев, мост по мост - живите корени,
зов по зов, пост по пост - песен избродена.

Тихи сълзи, звучен спомен за кръвнина,
око по око, пад по пад - стръвно е стръмното,
връх по връх, бор по бор - слепи рътлините,
небе по небе - води ги Името Му.


* Според легендата, ослепените Самуилови войници поели към Рилския манастир, но се установили в Добърско. И създали школата на слепите певци-просяци - бродели по земите български, пеели и просели - но събраното било не за тях, а за манастира...