Аз съм
старият педал,
в шинела вмирисан, под моста заспал.
Аз съм облака бял, накиснат в озоново мляко.
Аз съм чудака,
с неизвестното име и странния прякор,
който вчера последната риза
си даде на просяка измамник.
Аз съм андалузкият рицар,
политнал
с картонено копие към душите ви тъжни,
облепени с вестникарски изрезки от сезан и дали.
Аз съм...
Но защо ли показвам лицата си смахнати,
любов да събудя, насмешка и жал!?
О, не...
Аз съм просто изгубен.
И търся своето племе.
В лабиринта на новото време
вас,
вас,
вас съм загубил.