автор: Teoman

Днес болнъ кът лижъ за теби си мичтая
куга ща видя пак, убземъ мъ примала.
У куфнето да седним, да сърбами кайвету
в учи да са пугледним,въй,сви ми съ сърцету клету.
Къту пъток у гьол във мени да потъниш
каквоту в мен пусейш, тъковъ и шъ жъниш!
Два деня си без мен и див съклет убзе тъ,
не аграном си ти, събуди са пуетъ.
С пуемите си страстни настинкътъ лекувъш,
чи искъш ощи утря със мени да пълувъш.
Брей, има ползъ от твоите пуеми -
и хремътъ утминъ, устави мъ без времи.
Знам утре щом са видим стръста шъ ни убземи
и рими шъ редим, пуеми след пуеми.
Свой доктур Хаус ас вечи щта наричъм
от днескъ не във цяръ,а в теби шъ съ вричъм.