автор: nomad

Дишай, дишай
със пълни гърди...
жарната прах на света ти,
който отдавна мълчи...

Мижай, мижай
във бурята сам,
изгубен
в тишината
на бурята „Там”.
И ще търсиш
засъхнали истини
в следите на отронена лъжа,
ще търсиш
и цял живот ще ги вграждаш
в безмълвната своя стена...
Бягай!!!
В тишината на стъпките,
някой зад гърба ти снове...
Бягай!
Не спирай и
не поглеждай назад,
ще срещнеш
свирепия поглед
на бездомните свои страхове!
Но знаеш,
че във тази неспирна игра,
ти няма от тях да избягаш,
те-червени очи
ще те гледат,
от твоята безмълвна стена!
Напразни са виковете ти,
сироти
и глухи, нечути отекват
като зазидани ноти
в симфонията ” Тишина”!

Сам си,
Без зов,без ек...
Самотата ти-
навсякъде около теб-
стени!
Но ти Бъди,
но ти неспирай,
Човек!
Както сърцето
затворено в тебе тупти,
така и ти,
не спирай
в борбата на вечния плам,
зидът сам разруши!
Следата ти пепел ще бъде,
Но въпреки това:
гори,
гори,
гори!
И само тогава ще стане
и само тогава
ще бъде стената ти
Храм!