Аз трябва да си тръгвам вече. Лека нощ!
Теб модър ангел на съня да те закриля,
очите ти от плач да си отдъхнат, мила,
сърцето ти да се съвземе. Лека нощ!
И нека да остане тих магичен звук
от всяка дума между нас звучала,
в ушите ми да свири, в стаята ти бяла,
а моят образ да витае дълго тук.
Последен поглед - лека нощ! - и за утеха -
о, лека нощ! - да те целуна по гръдта.
Не позволява тази закопчана дреха.
Вратата трясваш - лека нощ! - и в миг се скриваш.
Дори пред твоята заключена врата
аз ще повтарям: Лека нощ! - да не заспиваш.
Превод: Иван Вълев