Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 884
ХуЛитери: 6
Всичко: 890

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Elling
:: Marisiema
:: LioCasablanca
:: GalinaBlanka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКореспонденция
раздел: Любовна лирика
автор: meiia

"Предпочитам да се виждаме на живо"

След всички думи си ме мислил мълком.
А после аз се губя в твоите мълчания.
От де зная, че не си самотен вълк и
думите ми с тебе не са ми изпитания.
И всяка скоба в челюст да е стиснала
на надеждите ми плахи крехките телца.
Наивна съм от вяра, но и ми е писнало
да раждам ангели с подрязани крилца.
Мисли ме по-добре за толкова продажна,
че сякаш все ти пиша "просто ей така".
Едва ли казвам нещо толкоз много важно,
че да ми даваш своята протегната ръка.
Разбъркала съм просто цялата си тиня
и казвам ти: "Това съм! Ето, погледни!"
Не знам защо ме виждаш доверчиво синя.
Едва ли oт небето над мрачните ми дни.
Очите ми. Aх, да, от тях ще е цвета ми.
Но даже и зад тях не си ли ме разбрал,
не си ли се отчаял от ада на страха ми,
защото, зная, той до смърт ме е издал.
Или защото честно си признах вините,
и нищичко не скрих за някой ден натам,
в който ще решиш нехайно уж да питаш
защо съм все такава. А аз защо не знам.
Такава съм. Това е! Аз иначе не мога:
със сделки и учтивост, защото "е прието".
Разбирам, че греша, Това не е облогът
със тъмнината. Грешките са на сърцето.
И ще греша. И още! Грешките ми странни
не ще да се харесат тихи и безстрастни.
Думите ми може да са придирчиво ранни,
но от любовта навярно още ще порастнат.
Додето ги изричам и търся в теб утеха,
и късове от мене лавинообразно падат,
с такава болка се извива в мен пътека,
че думите ми по приятелски ме страдат.
Но те са само думи. Животът се живее.
А аз съм тъй далече от неговия панаир!
Светува този свят, над думите се смее
и мълчаливо ни приготвя сетния си пир.
Но ти поне недей ме карай да потъвам
в мълчания, които сякаш в мен кънтят.
А ясно е, че в думи още ще се спъвам,
но те са вестоносци-мен да ти спестят.
Поне да имаш избор в тази въртележка
и истината в мене до дъно да прозреш.
Задача тъй горчива, тъй ненужно тежка,
която с поглед само можеш и да спреш.
И аз ще замълча с мълчание на пепелище.
Виенски колела ще движат чудото навън.
Поисках с думи да ти наклада огнище.
Вяра е било. А аз навярно съм ти сън.


Публикувано от BlackCat на 31.10.2007 @ 23:19:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 36152
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Кореспонденция" | Вход | 5 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кореспонденция
от nadya на 01.11.2007 @ 06:39:00
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
Много дълга кореспонденция на думи се е получило, а там някъде зад думите очите понякога ослепяват...

"Но ти поне недей ме карай да потъвам
в мълчания, които сякаш в мен кънтят."

Много ми е близко това...

Поздрави, Мей!:)

Радвам се, че си отново тук!:))


Re: Кореспонденция
от dimension на 01.11.2007 @ 07:49:50
(Профил | Изпрати бележка)
Преживяно. Дано при теб е с happy end.


Re: Кореспонденция
от Sardis (jina@gmail.com) на 01.11.2007 @ 08:37:07
(Профил | Изпрати бележка)
и аз.


Re: Кореспонденция
от regina на 01.11.2007 @ 11:57:20
(Профил | Изпрати бележка)
липсваше ми с твоите тревожни изповеди, синеочке, с опитите си да обозреш необозримото, и да видиш отвъд нещата...с плахата си философия , с осъдената на примиреност двойнствена, човешка същност...
наистина ми липсваше и класическия ти и виртуозин стих - също!
кога ще седим ние двете... и просто ще се усмихваме?


Re: Кореспонденция
от ami на 01.11.2007 @ 21:54:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
И без думи ги кладеш огнищата Мей!Прегръдка!:)