автор: metafizikyt

Поете, поетее.. Защо ли ти трябваше
в скрина на стрина Пандора да ровиш?
Злато и коприна ли .. ? Милия … питай ме ..!
Стой си от вънка! Други да бъркат !

Души закърнели, прашасали истини шушнат си.
Удобно в тъмното сврели се ,
очакват КАПАКА някой да дигне
да могат светло да видат, да могат да дишат ….
А после му викат ГЛУПАКА ...
задето сменил е за въздух смрадта им..
Не стига ! Заливат го с думи парливи,
По болно от стара коприва, по остро от скалпел!
Оставят го раните сам да съшива ...

Мъдрецо, мъдрецо ..Сполай ти !
Да бях те попитал овреме ! Къде ли съм дремел ..?
Да бях но не съм..и не искам
на мъдрости вяра да давам!
От болката зъби ще стискам и пак … ще отварям .
КАПАК след КАПАК …
Защо ли ? Навярно изглежда наивно за Вас ?
Защото ………….
Вътре съм АЗ !