автор: marteniza

Не искала да бъде съвършена
пророчицата стара ПаганЕ.
Но нужна е отчетлива мишена
за Тангра.
„О, прости ми!”
„Как пък не!”

„Човеците са умни като мене
и също като мен добри и зли.”
„Не искам да те слушам, съвършена!
Избраха те отново. Не лъжи!”

„Добре де, нека бъда сечивото –
чрез мене действай, даже да боли!”
„Илюзии не си прави. Защото
ти просто си поредната. Уви!”

„Тогава тях помилвай, мили Боже!
Наистина да станат съвършени –
ръка да подадат, софра да сложат.
Покаяни и нежни. Просветлени!”

„Ти искаш да изчезнат боговете!
По-точно – да се настанят по дънки
на тялото във вехнещото цвете.
Не може! Трябва страх, контрол отвънка.

Присъда. Сляп закон. Общинско право.
Човешки привилегии пред смъртта.
Забраната за личен избор дава
илюзия за праведност в тълпа.

Смири се пред съдбата, набедена!
Ти всъщност за поука служиш само.”
И метна й връвчицата червена.
А тя бе в траур бял.
Сценична драма. **

*Сценична жертва /пардон, драма/ в две действия. Известна и под името „Смъртта й отива – 2”.

**Според настроението може еклектично да избие в „Живот, te amo!”
Si,si,si!