Някога в едно малко кралство живял един змеи. Тои бил невероятно красив. Люспите ми били пурпурни, а очите му с цвета на виолетките. Царството било малко и бедно и змеят влизал в положението на селяците.
Тои изяждал само болните животни и нокога не закачал хората. В един слънчев ден властелинът на съседното царство нахлул в мирното царство и поробил неговите жители. Добрият пурпурен знеи бил изпратен на заточение от 9 царства в десето, а на негово място бил поставен злия Червен Змеи. Тои ме бил миролюбив като своя предшественик и често обичал да се тъпчи с печени … човеци. Разбира се, първи да изпитат остротата на неговите зъби имали тези малки недоносчета, които бълвали змии и гущери по негов адрес. Чевеният змеи властвал непокътнат цели 50 години, когато във далечното господарство рухнала Стената на Реда. С нея били пометени всички подрижници на стария режим и естественно Червения змеи си плюл на петите и се отправил да гради своите кули от Утопия накрая на света. Колкото до жителите на бедното кралство, те остали без лидер и взели да се тухкат. Някои си спомняли за доброто старо време, когато можели да си купят каруца след като чакат 20 години, други за това колко добре им било че работели за червения змеи. Е тои си хапвал от време на време, но кои го е еня за съседа, щом ти си добре. Един селянин дошъл с гениална идея. “Защо не поканим обратно стария Пурпурен змеи?”
За зла беда Червения змеи зе боял от конкуренция и таино поставил отрова в храната на пурпурния змеи. “ Ами сега какво ще правим?” взели да се тюхкат селяците. И докато те се тюхкали малки, хитри човечета с проклети сърца се нарекли “ десиденти” и грабнали власта. Те обещали всичко на бедния народ, но когато се докопали до кокала, забравили за обещанията си. И така те мачкали и стискали народа наляво и надясно, докато нищо не останало за доизстискване. Докато в един красив ден в това бедно царство пристигнал гост от далечна земя. Тои идвал от царството, където бил заточен стария пурпурен змеи, преди да бъде отровен. “ Вие , бедно хорица. Знете ли, че стария змеи си имаше едно малко змеиченце. Защо не го го поканите във ващето кралство?”
Жителите на бедното варство изпаднали във еуфория, когато научили, че пурпурния змеи си има наследник. Малкото змеиче било поканено веднага и милиони хора дощли в столицата да го посрещнат.” Иглежда също като баща си, стария пърпурен змеи” – казвали старите хора и очите им се просълзявали. Младото змеиче станало център а внимание и всички властогонци се полепили около него. Разбира се на следващите избори бедния народ гласувал за него и младата змеика партия спечелила много гласове. За съжаление те не били достатъчни, за да да оформят самостоятелно правителство. Един хитър селянин от южните части на царството раздул умовете на хората и им доказал че те са по- различни от северните им събратя. Та тои лапнал набързо 10-те процента и младото змеиче ще- не ще трябвало да влезе в коалиция с него. А другия избор били оратаците на Червения змеи или “ десидентите”. И качил се нашето змеиче и първата му раота било да правитизира бедното царство. Що останало за крадене се доокрало, а останалото се изнесло зад граница. И разбира се змеичето не пропускало да изтъква колко много мислело за народа и т.н.
Разбира се още повече мислило за бившите дворци на своя баща- пурпурния змеи- и не изпуснало момента да се настани в тях. В един още по-хубав ден на народа му писнало от младото змеиче и го
ритнал под опашката. Разбира се откила се нова длъжност за Продавач на илюзии, но макар че царството било бедно имало голями изкопаеми на Продавачи на Илюзии.
Така че на следващите избори имало свежи кандидати за длъжноста “ Продавач на Илюзии”.
“ Защо не закрием тази длъжност?”- запитаи някои.-“ Само ни продават илюзии, а още си стоим в старите схлупени къщурки и караме продънените талиги!”
“ Добре, да я закрием!- рекъл някои. – И после какво. Нашите сънища ще останат без илюзии. Ще имаме кошмари, вместо сладки, розови сънища!”
“ Да, право е! Как могахме да си помислим това!”
И така бедното царство си продължило да си кара по старому, А “ Продавачите на Илюзии” продължавали да си продават своите Илюзии.
31 октомври 2007,
Сиромах