Да коленича е ненужно в тоя храм-
легло, прозорец, гнила мивка,
иконите отдавна вече на са там-
стената е разкъртена усмивка.
В беззъбата уста на мислите трепери,
със хрипнещ дъх замиращата воля..
Спасение къде не дирих, молех..Не намерих.
Затуй на тебе, Господи, ще се помоля..
Последната молитва- всеки срам
с потока на сълзите ми отнася...
Хвърли ми, Божичко, поне една троха
на утрето си хляба да умеся!