Тази стачка всички мачка,
политици, ученици
и учители, и майки,
и бащи, и кротки баби,
всеки стачката намрази.
Синдикати уморени
и учители сразени,
чакат, чакат кой ги чува,
днеска вече ще ликуват,
днеска вече ще празнуват,
но парите се потулват,
политиците се пулят,
сякаш други им лицата
щом си сложиха лъжата,
върху кожите им лепна
като кожа препотребна.
Мили мои ученици
със такива политици
тежко, горко се живее,
а учителите смели
искаха си свободата,
но я резнаха в парата.
Чакат скрити политици
да се хванат за косици
всички горки мъченици,
взели хляб, но пак от трици.
Те учителите-лоши,
колко ще стачкуват още,
викат майки, викат баби,
викат татковци устати,
политиците си траят,
после лъжат как си знаят.
Мили родни политици
с тези развалени трици
гладен е народът, бързо
ви от яслите развързва,
яслите си приберете
и търбусите смалете,
че ви чакат тежки дати,
тежки дати депутатски.
А за знание недейте,
да се борите, не смейте,
нека гинем безпросветни,
нека тъпи сме говеда,
че да можете спокойно
да ни яхате достойно.
Но ще дойде друго време
и ще грабнеме остена.
Затова сега мислете
бъдещето си градете,
на учителите дайте
да не плачат тези майки,
бабите да са спокойни,
татковци да са доволни,
а децата да се учат
да се учат, да сполучат.
Иначе ще стане късно,
иначе ще ни омръзне
да ни тъпчете сърцато,
после долу депутато.
И ще станете нормални
с малки, кротички заплати
и ще слезете, народът
ще ви изведе от входа.
Той народът е послушен,
тих и скромен, добродушен,
но лъжите щом усети
и отиде ви късметът.