Прибираш се, окаян,
с торбата със домати
и мислиш си отчаян –
къде пак ще ме прати?
Грубо разпиляваш
редките ми къдри
на черджето котката,
седнала, се мъдри.
С влажната целувка
на зъби развалени
в немощна прегръдка
телата ни са слени.
Вдъхвам аромата
на потната фланелка
чорапът ти прокъсан
всред страстта се мерка.
Оттатък на котлона
изкипя кафето.
Бързо, че се връща
от игра детето!