Щял да дойде в България дявола,
уж да взема за ада души.
Нека дойде - по тез полушария
има колкото щеш маскари.
Но тогава пък, жална му майка!
Ще го питам "Как може така -
негрите рап да си денсят в Ямайка,
а аз бачкам тука, на слона в гъза!"
Ще го хнана да пие със мене
ала не питиета от сой - твърдо нье!
"Каменарка" от спирт за торене
-хвалитетното "царско" менте.
Ще го хакна в софийска панелка
да живее - в последния "Люлин",
със хазяйка една кухавелка-
грозна, зла, вечно опулена.
Ще му туря и средна заплата,
но и две сополиви деца.
Ще му дам за награда жената,
"братовчедка му" - мойта тъща`.
Щом живее в последния "Люлин",
ще работи в последната "Дружба".
А пък вечер, настъпван и хулен,
в автобуса ще дреме наужким.
И ще псува на гладен стомах,
като гледа ТВ новините,
дето Шушулов бодро, с размах
коригира на тока цените.
След това, по "клинична пътека"
ще лекува я зъб, я стомах
та когато отиде в аптеката,
да пристъпя изтръпнал от страх.
Че при тези цени на илачите-
сякаш злато продават, не лек,
САТАНА да си - пак ще заплачеш,
нежели просто да бъдеш човек.
Ще си чеше напусто рогата.
Ще пресмята на глас и на ум,
как при тая работна заплата
на децата да купи локум.
На жената обувки, чорапи
и чене за "любимата "тъща.
Да останат пари за илачи
Да покрие и сметките в къщи.
Ще го гепи една групировка,
да им плаща, затуй че е жив.
Политиците, мазно и ловко
ще то лъжат - но кой му е крив!
Ние правиме тук невъзможното-
чукаме дявола както лети.
Той дошъл за души - ако може,
щом е дявол, да издържи!
С кански рев ще избягя накрая
от земятя ни, дявола, стария.
Проумял, че във ада е рай,
а пък адът е тука, в България.