автор: penkastefanova

Какво остава? Старите албуми,
достъпно- недостъпните неща,
неказаните и нечути думи
и сенките, пастири на нощта.

Какво остава? Липсващи вълшебства,
отломките на вътрешни стени
и лодките на празните ни шепи,
без нечие небрежно: „Остани!”

Какво остава? Мимолетни драми-
едни жестикулиращи права,
сергиите на мислите ни в храма
и- неопровержимата трева.

Какво остава? Или - не остава?
Възникне нещо, пошуми, отмре.
А разумът в сърцето не престава
да търси своя излаз на море.