автор: katbalu

Във горичка на дърво,
с клонки от едно до сто,
там на крайче от листенце,
беше седнало- джудженце.

Със червени обущенца,
с малки щръкнали ушенца,
махаше си там с ръчичики
на минаващите птички.

Люшкаше си то крачката,
гледаше към небесата,
но си нямаше с кого
да преброди туй дърво.

Нямаше си то другарче,
нито бръмбар, ни комарче,
казват му- не е прилично
да си толкова различно.

Ето- малката калинка
то покани за дружинка.
Тя дори не го видя,
с мравка черна заигра.
Бе на точки и червена,
но бе толкова студена!

Огорчено след това,
срещна то една муха.
Тя му каза тъй- направо:
"Трябва да си по- мърляво!
С тая твоя чистота
ти си истинска беля!"
Искаш ли пред нас да блеснеш,
в мръсотия ще се плеснеш!"

Наскърбеното джудже,
тропна с мъничко краче
и реши, че на земята,
по ще му върви играта...

От тревичка на тревичка
срещна то една пчеличка:
"Сбирай с мене ти прашец
и ще правиме - медец!"

Кошничка му даде тя
и подскочи то в цвета,
но така и не разбра
как се правеше меда.
Кошничката се проби
и носът му се разби.

Работливата пчела
недоволна забръмча:
"Нямаш жило, не летиш,
време ценно ми хабиш!"

Тъжно малкото джудже,
заподсмърча със носле,
не усети как заспа
под чъдърче от цветя...

Но събуди се от шум,
седнало на близък пън,
с книжка пъстра във ръце
смееше се с глас дете.

А по листите картинки,
с пъстроцветни животинки,
със каляски и пързалки,
със принцеси и русалки.

Любопитното джудже,
приближи към тях носле,
малка съчка изпращя
и... момчето го видя!

-Гледай ти какво човече!
Малко като буболече!
И посегна в миг момчето,
хвана в шепички джуджето.

Смаяно се то зачуди,
кой играчката си губи:
"Мъничко е и е чудно!
Гледа ме с очички будно!
Нещо иска да ми каже,
но гласче си няма даже,
а бръмчи като муха,
много тих му е звука.
От къде ли се е взел?
Сигурно е нов модел!
Няма копче, а върви
без батерии дори!
Той е моето късметче,
мъничко като билетче!
Ей! Късметчо те наричам!
С името ще те обичам!
Къщичка ще ти сглобя,
с мене само ти ела!
Имам конче,
имам влак
и колички, автомат...
Ще играеш с всичко ти,
с мен Късметчо остани!"

На дланта му то приседна,
тъжно жално го погледна.
Ето- пленник е сега
и го стискат във ръка!

Заговори на момчето,
ала слабо бе гласчето
и момчето не разбра
на джудженцето скръбта.
Взе го в къщи , как игра
със Късметчо вечерта!

Вози го на парен влак,
с жълто конче- трака, трак,
със бонбон го нагости,
Барби къща му сглоби!

Ето, че нощта дойде.
Легна нашето джудже,
стиснат в шепи на детето,
с мъка тайна във сърцето.

Мина време- час ли, два
и Късметчо зашумя.
Плъзна тих като мишле,
край заспалото дете.

Скокна леко на земята,
тръгна смело към вратата,
блъсна се в един пантоф,
там пък- в стикове за голф...
В тъмнината не видяло,
нос забучи в огледало.

Книжчицата в миг съзря,
пъстроцветна и сама.
Дето беше със картинки,
със игри и животинки!
Бързо листите разтвори,
тя сама му заговори
и вратичка му отки,
по пътечка да върви...
А, насреща му - джудже!
И, след него- още две!
Ето- Палечко е тук, Аладин със своя дух,
в чизми крачи котарак
позасукал смел мустак.
Идва и Али Баба,
с пълна на гърба торба
и Снежанка се засмя
щом Късметчо тук видя,
даже Снежната царица,
стисна малката ръчица
и по бузката го щипна.
Палечка се поклони,
танц със него обяви.
И танцуваха така...
книжка листите въртя...

Най накрая се затвори.
Слънцето очи отвори.
И, събуди се момчето:
"Оле! Где ми е джуджето!"

Где е моето Късметче,
мъничко като билетче?
Под леглата?... Зад дивана?
Даже в раклата го няма!

Ревна нашето момче
за любимото джудже!

Чу мъничето детето
и му махна от книжлето.
Щом момчето го видя,
грабна книжката в ръка.

Запрелиства я улисан.
Ето, че съвсем е слисан.
Там в горичка на дърво,
с клонки от едно до сто,
беше седнало джудженце
и намигаше с оченце,
а до него по листата
бяха милите му братя,
пъргави като мишлета-
рой усмихнати джуджета.

"Тук са моите другари
между приказките стари!
Буквите са вече лесни
със приятели чудесни!"

Мама, татко се прибраха
и усмихнати видяха,
че умее да чете
вече
тяхното
дете.