автор: Ficho

Този град ми е чужд.
Този град е ненужно красив и излишен.
Той живее далеч от кръвта ми
по някакви други закони.

В него аз съм къртицата, сляпото куче, което задъхано диша,
пропълзяло тунела подземен от дупката си до Барселона.

Тук съм само за миг.
Извинете ме. Просто минавах.

Още днес ще се върна обратно под тежкия гръб на земята.
Безпросветно ще легна във гроба на своята тъмна забрава,
ще пестя от зелената мед на монетите,
но едва ли ще ги пресмятам.

Този град е утопия с дъх на жена, с ренесансови линии
и над него криле е разгърнало някакво топло и синкаво нищо,
дало вечен живот на безкрайни градини от палми и пинии,
на море и на слънце, които са тук, ала без да ги виждам.

Този град е далечен мираж
и сред него захласнат стоиш
постепенно разбрал, че си сам,
а пък той, този град, е за двама –
огледалният двойник,
близнак на подземния анти-Париж
в чийто ясен закон си прочел,
че животът е самоизмама.

Този град е излишно красив. Град на древни полубогове,
и чада на жени, споделили греха си с небесните серафими,
спрели в тихите райски градини, откърмени с вино и мед –
вечно млади, безкрайно щастливи, безмерно невинни.

Този град носи белег на някакъв друг и неясен живот,
ала мен по рождение са ме учили да не го разбирам.
За родените в гроб всеки химн е в мажор и във траурни ноти –
първо раждаш се, после живееш за малко, накрая умираш.

Тук готовият отговор чака,
но аз не зададох въпроси.
По паважа преминах.
Оставих безгрижно следите си кални,

Не съзрях върху фона небесен абсурдния златен Христос
върху трегера между конзолите
сред ажурните пясъчни кули на Гауди.

Този град ми е чужд.
Този град е излишно, ненужно красив.

Този град е абсурден мираж край морето, създаден за двама,
а пък аз съм един, и във някакви други пространства съм жив.
Има още един милион градове, сред които ме няма.

Бих останал навярно,
но днес ще си тръгна от Барселона -
без да жаля, без нищо да взема със себе си, без да ви питам.

Ще завие земята,
понесла в пространствата своята перла в короната,
а пък аз ще се върна
по пътя,
по който
дойдох
от звездите.