автор: pastirka

1.

Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам?

2.

Страх ме е! Юмруците си стискам
и се готвя сякаш за отбрана,
а сърцето ми така те иска,
капка въздух в него не остана.

Пали ме страхът, защото може
с мен съдбата да се пошегува,
но избирам острото на ножа
пред безличното си съществуване.

3.

Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?

4.

Любовта се бунтува,
неразбрала това,
че израства в коприва
всяка мека трева,
щом и стъпчат душата
и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата?
А не те ли е страх?