автор: yova

Условна присъда е
този живот,
наказва ме, разпва ме
и съм условно
осъден на смърт.

Нямам дом, имам улица,
запазена територия
и два, три контейнера
за боклук.

В кашона под моста
е сухо и топло,
зъзне само
зимното ми палто.
Хастара обръгна
от сиво до делнично,
единствено
по ръкавите оцеля.

Имам крака, нямам обувки
и нещо не съм по размер,
откривам си номера
някъде в Левчето,
но някой преди мен
ги е взел.

Нямам мечти, имам илюзии,
с които осъмвам богат
и пиша стихове
напук на живота,
нищо, че ми е враг.

Той още не знае,
но аз го обичам,
тъй както се обича брат
и нали по наследство
съм леко отнесен,
затова ми е сложил праг.

Препъвам се, спъвам се,
по природа съм
паднал, пропаднал скот,
но в душата ми шарена
по цигански топло е,
като в семеен уют.

Място има, идвайте
и не се плашете
от моя тъмен балкански субект,
припалил съм циганско чудо,
чакам ви под моста
малко след пет.