автор: prizracheto

Не мисля, че хората са прави,
когато кажат, че всичко си има причина...
Нима не сме ние тези, които
се борят с жестоката зима?

Нима не сме ние тези, които
пред бедствията застават?
И дори със сълзи на очите,
на всичко устояват...

Нима на нищо не сме способни?
И се оставяме всякак на нашите себеподобни...
Нима вярата се предоставя само на земни богатства?
И животът не струва повече от една дума безгласна...

Аз не вярвам в това... и се боря...
За думите наши във вселената огромна!
Аз не вярвам... не вярвайте и вие...
И съществуването ваше друг облик ще придобие!

Протегнете ръце, и кажете стига!
И продължете онази улица, която край си има!
Не гледайте от ниско, а се изправете!
И за онези, които имат нужда ръце протегнете!

И нека някой ден дори и без причина,
историята наша (която край ще има)...,
да ни донесе утеха и в съня,
който ще ни донесе полет вечен и свобода!