автор: ji

Питаш ме,а аз мълча!Нямам сили нищо да ти кажа!
В мен жената дума няма да продума-боли я след това!Жената тишо ще се скрие,ще се сгуши във ноща!Глухи сълзи ще пролее-боли я след това!Малко й остана,но не смее,не смее да ти каже и това!Мълчи,а отвътре ти крещи!Крещи за нея и за теб,за Слънцето и за Луната,за морето и брега,за живота и смъртта...
Нищо няма да ти каже,жената в мене все ще ти мълчи...
Но едно момиче ти познаваш-весело и шепнещо ти вечно за това-за нейната любов в сърцето й безкрайно,за спокойствието,което не обича да обсеби й света.
Нейния-огромен,слънчев и копнеещ.Света на малкото дете във нея,което все се смее през деня!А мен-боли ме след това!
Дете безумно в мен се крие,изгубено и търсещо,студено и само...Как успя да го намериш,а да го стоплиш не успя?!
Въпроси тънещи във грехота,вина невинна броди в похотта...
Красиво,нежно малкото дете отделя мисли и сега-боли го след това!
Добре поне,че тази болка още съществува-напомня му,че си е то!Мъничко,добричко и само!И вече мисля да престана.И на тебе ти омръзна знам това!Но ще чакам някой ден или пък нощ,да поискаш просто да усетиш нея в него,мен във тях...