“В началото бе словото……”
-Рини!-в далечината се дочу женски глас, който накъса мислите на момичето, излегнало се на тревата. Тя не обърна внимание, на виковете и продължи да размишлява.
“Мммм…..В началото бе словото, което се рееше из тъмнината,а тя бе гарваново черна, мрачна и студена, после се появи светлината, ярка светла, топла плашеща, Нетрайна.”
-Рини, за бога защо не отговаряш, като те викам?И защо не се обаждаш, като се отдалечаваш, знаеш че в твоето състояние трябва да се движиш с придружител!-започна да нарежда същия женски глас от преди малко, но вече беше близо.
-Скъпа сестричке вече не съм малка, мога и сама да се оправям!-отговори тя
А Тя беше, красива, висока със черна абаносова коса спускаща се до раменете, черни тъмни като нощта очи и червени, като кръвта устни. Тя беше Рини, родителите и се бяха отказали от нея преди 10 години, след ужасната катастрофа, която я осакати за цял живот. Едно богато семейство не може да си позволи да се излага пред обществото с едно непълноценно дете, затова сега живееше сама в един малък апартамент, сметките и всички разходи се плащаха от семейството, единственото което получаваше от тях. По-голямата й сестра Лиса я обичаше много и винаги щом можеше я посещаваше и се грижеше за нея.
-Не мислиш ли, че е малко сложно за едно сляпо момиче да се оправя само в града!Защо отказваш да имаш придружител?-каза Лиса й помогна да стане
-Отказвам, защото не се нуждая от такъв!Един придружител само ще усложни нещата!-продължи да упорства Рини и опипвайки тревата намери своя бастун
-Какво ще усложни….-неистовото звънене на телефона на Лиса я прекъсна и тя побърза да вдигне- Да…..Така ли, сега?!До 15 минути ще съм там!Довиждане!-затвори и се обърна към Рини, но тя я прекъсна
-От работа ли?Не се безпокой, върви аз ще се оправя!
-Сигурна ли си?-попита малко гузно Лиса понеже не искаше да я оставя сама.
-Да бягай, че ще закъснееш!-окуражи я Рини
-Добре тогава, но да ми се обадиш, като се прибереш, нали?! Чао !-и тя тръгна, към най-близкото такси.
“Мммм да по добре ми е сама……това е единствения начин да се предпазя от болката…. Придружител!Хи, хи…” -тя се засмя тъжно и продължи да размишлява, докато вървеше бавно и внимателно към светофара. Познаваше добре пътя от парка до вкъщи понеже често го посещаваше.” Да живееш в тъмнина не е лошо стига да не виждам пътниците! Не искам да ги виждам, не искам да разговарям с тях, не искам да поглеждам в очите им!!!!”
Всичко стана толкова набързо….Клаксоните, мъжкия глас, докосването, прегръдката. За малко да я блъсне кола, но бе спасена от някой, който все още я държеше в обятията си.
“Топлината му ме обгръща, като нежен воал!Никога преди не съм усещала такава топлина…..толкова силна”-тя отвори очи и погледна-“…блестяща….и видима!”.Тя виждаше дрехите му и за да се увери погледна към лицето му. Погледите и на двамата се засякоха и това продължи, докато той инстинктивно не я отблъсна от себе си. Пребледня, дишането му се учести, извърна поглед от очите й опитвайки се да се успокой се подпря до най близкото дърво.
Тя го гледаше с почуда, за първи път някой реагираше по този начин. Обикновено тя беше изплашената, а сега се чувстваше виновна, че го е накарала да се почувства така.
-Хей, добре ли си?-запита го тя и се приближи
Той се обърна, но все още избягваше погледа й.
-Да!-засмя се и продължи-Май трябваше аз да те успокоявам!Ти си сляпа нали?
-Да!-тя погледна настрани в своя мрак.
-Позволи ме да те изпратя до вкъщи!-настоя той ”Трябва да разбера повече за нея! Това което видях в очите й, ме изплаши до смърт!Да не си въобразявам, това което видях в тези пълни с мрак очи беше нейната смърт!”
-Добре!-съгласи се мигновено тя “Господи, какво правя?!Не трябва да се сприятелявам с него!Не искам пак да изпитвам Болка!.....Хммм….той само ще ме изпрати и повече няма да го видя!Да! Така или иначе той скоро ще умре!Няма да се сприятелявам с него.”
Той инстинктивно я хвана за ръка, нарушавайки размишленията й. Тя усети топлината на дланта му, но не погледна надолу, само нежно обгърна неговата ръка.
И двамата тръгнаха по златистия път огрян от залязващото слънце, размишлявайки над внезапно изникналите чувства.
и това бе само началото......