Думите ти тежки и горчиви
между зъбите ми скърцат.
Като звуци от камъни ронливи
остро по сърцето стържат,
а очите капчици пенливи
зад ресни задържат.
Една следа оставяш само,
тихо в мене шепне: „Мамо, мамо!”...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|